Проф. Имайер: Голяма част от българите в Германия истински обогатяват нашето общество
Проф. Герд-Винанд Имайер познава България от десетилетия - от 1993 е почетен консул на страната в Северна Германия. В изявление за Дойче Веле той споделя за връзките си с България и за българската общественост в неговия консулски окръг:
Дъждовни води: Проф. Имайер, един път бяхте споделили, че България се е трансформирала в център на живота Ви. Какво Ви свързва с тази страна?
Имайер: Вече 25 години се наемам за България и с времето връзката ми със страната ставаше все по-интензива, все по-силна. В началото отговарях за България в провинциите Хамбург и Шлезвиг-Холщайн, след това разширих активността си и в Бремен и Долна Саксония, а през 1997 година бях разгласен за почетен общоприет консул на България. С годините завързах доста персонални контакти, завоювах нови другари и научих доста за България и нейната история, която от 140 години насам е тясно преплетена с немската. А през 2003 година установихме публично партньорство сред Хамбург и българския пристанищен град Варна.
Проф. Герд-Винанд Имайер
Дъждовни води: Какви са дилемите и задачите на ръководеното от Вас консулство?
Имайер: След измененията голям брой млади българи дойдоха в Северна Германия. Постоянно растеше делът на българските студенти в Хамбургския университет, като множеството от тях блестяха с отлични резултати. Много от тези българи останаха в Германия и по този начин с времето в Хамбург породи дейна българска общественост. През 2001 година порти отвори българското учебно заведение в Хамбург, в което родените в Германия българчета имат опция да учат майчиния си език, а по-късно бе учредена и Българската православна църковна общественост.
Сред главните задания на консулството е и насърчаването на икономическото съдействие сред България и Северна Германия. Сътрудничество, което има огромен капацитет. Редица концерни поддържат в това време тесни връзки с България: хамбургската компания „ Аурубис “ има огромно медодобивно дружество в България, в страната са дейни и такива реномирани концерни от Северна Германия като „ Фроста “, „ Байерсдорф “ и „ Хуго Пфое “.
Дъждовни води: Как ще опишете българската общественост в Северна Германия? Как се развива и трансформира тя през годините?
Имайер: Само в Хамбург живеят над 10 000 български жители, а в провинциите, които попадат в нашия консулски окръг, общият им брой възлиза на към 50 000. На доста места има дейни български сдружения, високо ценена е и работата на Българската православна църковна общественост под управлението на младия и мощно зает отец Кръстин Апостолов. Богослужения се организират освен в Хамбург, само че и в Хановер и Бремен, където също има български учебни заведения.
Да не забравяме и всички тези български жители, които дойдоха тук, откакто Германия отвори трудовия си пазар за българи и румънци. В случая става дума за хора, които се надяват на по-добри условия на живот, в сравнение с в България.
Дъждовни води: А има ли във Вашия консулски окръг проблеми с така наречен мигранти по беднотия от България, за които толкоз доста се написа в немските медии?
Имайер: Не можем да отречем, че има такива проблеми. Но те бяха непредотвратими. А и би трябвало да имаме поради, че за жал някои немски работодатели се възползват от сложната обстановка на имигрантите - най-много във връзка с заплащането.
Дъждовни води: По мотив националния празник на България, на 19 март в Хамбург организирате полемика за българското европредседателство. Дали тези шест месеца, през които България ръководи Европейски Съюз, ще допринесат за възстановяване на имиджа ѝ?
Имайер: От години се опитваме да покажем, че огромна част от българите в Германия същински обогатяват нашето общество. И че би трябвало да вършим разлика сред бежанците и българските имигранти, които като жители на Европейски Съюз имат съответните права. В немската общност тази основна разлика постоянно се не помни.
А що се отнася до българското европредседателство - с него страната демонстрира, че дава значим принос за бъдещето на нашия континент. Тук имам поради напъните на София за скорошна евроинтеграция на страните от Западните Балкани.
Дъждовни води: Проф. Имайер, познавате България от десетилетия. Какви промени наблюдавате в страната през всичките тези години?
Имайер: България се разви чудесно. Решаваща роля играе туризмът, само че не е единствено той. Страната реализира образцово финансово развиване, в следствие от което в този момент има сериозна наклонност за присъединението ѝ към еврото. Държавният дълг е невисок, вътрешната сигурност е обезпечена, опазването на външните граници на Европейски Съюз също действа добре, заради което напълно реалистични са и упованията за присъединение на страната към Шенген.
Дъждовни води: Проф. Имайер, един път бяхте споделили, че България се е трансформирала в център на живота Ви. Какво Ви свързва с тази страна?
Имайер: Вече 25 години се наемам за България и с времето връзката ми със страната ставаше все по-интензива, все по-силна. В началото отговарях за България в провинциите Хамбург и Шлезвиг-Холщайн, след това разширих активността си и в Бремен и Долна Саксония, а през 1997 година бях разгласен за почетен общоприет консул на България. С годините завързах доста персонални контакти, завоювах нови другари и научих доста за България и нейната история, която от 140 години насам е тясно преплетена с немската. А през 2003 година установихме публично партньорство сред Хамбург и българския пристанищен град Варна.
Проф. Герд-Винанд Имайер
Дъждовни води: Какви са дилемите и задачите на ръководеното от Вас консулство?
Имайер: След измененията голям брой млади българи дойдоха в Северна Германия. Постоянно растеше делът на българските студенти в Хамбургския университет, като множеството от тях блестяха с отлични резултати. Много от тези българи останаха в Германия и по този начин с времето в Хамбург породи дейна българска общественост. През 2001 година порти отвори българското учебно заведение в Хамбург, в което родените в Германия българчета имат опция да учат майчиния си език, а по-късно бе учредена и Българската православна църковна общественост.
Сред главните задания на консулството е и насърчаването на икономическото съдействие сред България и Северна Германия. Сътрудничество, което има огромен капацитет. Редица концерни поддържат в това време тесни връзки с България: хамбургската компания „ Аурубис “ има огромно медодобивно дружество в България, в страната са дейни и такива реномирани концерни от Северна Германия като „ Фроста “, „ Байерсдорф “ и „ Хуго Пфое “.
Дъждовни води: Как ще опишете българската общественост в Северна Германия? Как се развива и трансформира тя през годините?
Имайер: Само в Хамбург живеят над 10 000 български жители, а в провинциите, които попадат в нашия консулски окръг, общият им брой възлиза на към 50 000. На доста места има дейни български сдружения, високо ценена е и работата на Българската православна църковна общественост под управлението на младия и мощно зает отец Кръстин Апостолов. Богослужения се организират освен в Хамбург, само че и в Хановер и Бремен, където също има български учебни заведения.
Да не забравяме и всички тези български жители, които дойдоха тук, откакто Германия отвори трудовия си пазар за българи и румънци. В случая става дума за хора, които се надяват на по-добри условия на живот, в сравнение с в България.
Дъждовни води: А има ли във Вашия консулски окръг проблеми с така наречен мигранти по беднотия от България, за които толкоз доста се написа в немските медии?
Имайер: Не можем да отречем, че има такива проблеми. Но те бяха непредотвратими. А и би трябвало да имаме поради, че за жал някои немски работодатели се възползват от сложната обстановка на имигрантите - най-много във връзка с заплащането.
Дъждовни води: По мотив националния празник на България, на 19 март в Хамбург организирате полемика за българското европредседателство. Дали тези шест месеца, през които България ръководи Европейски Съюз, ще допринесат за възстановяване на имиджа ѝ?
Имайер: От години се опитваме да покажем, че огромна част от българите в Германия същински обогатяват нашето общество. И че би трябвало да вършим разлика сред бежанците и българските имигранти, които като жители на Европейски Съюз имат съответните права. В немската общност тази основна разлика постоянно се не помни.
А що се отнася до българското европредседателство - с него страната демонстрира, че дава значим принос за бъдещето на нашия континент. Тук имам поради напъните на София за скорошна евроинтеграция на страните от Западните Балкани.
Дъждовни води: Проф. Имайер, познавате България от десетилетия. Какви промени наблюдавате в страната през всичките тези години?
Имайер: България се разви чудесно. Решаваща роля играе туризмът, само че не е единствено той. Страната реализира образцово финансово развиване, в следствие от което в този момент има сериозна наклонност за присъединението ѝ към еврото. Държавният дълг е невисок, вътрешната сигурност е обезпечена, опазването на външните граници на Европейски Съюз също действа добре, заради което напълно реалистични са и упованията за присъединение на страната към Шенген.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ